3 май 2017 - Конференция за мир “Моята представа зa Европа в мир и свобода“

Конференция за мир беше голямото заключително събитие по проект „Мир” на „Учебна работилница Европа”. Тя се проведе на 3 май 2017 г., от 14 часа, в художествена галерия „Илия Бешков” и премина под патронажа на кмета на Община Плевен, Георг Спартански. В главната зала на галерията присъстваха много приятели на сдружението, директори на училища и детски градини партньори по проекта, представители на институции и организации, участвали в предходни събития по него, ученици, доброволци.
Сред официалните гости освен г-н Спартански беше г/н Бернд Вернер, като представляващ дведвете неправителствени организации от Германия, “Заедно в Европа“ Люнебург и “Правото в Европа“ Йена, партньори по проекта, г/н Ян Гийнс и г/жа Ан Ванден Енде от Сдружение Sambucusforum vzw, Белгия, участници в съвместни проекти с плевенското сдружение, Добрина Милушева от екипа на програма „Европа за гражданите” у нас, и почетният председател на общински комитет „Васил Левски” - Плевен, Васил Копчев. Специален музикален поздрав към аудиторията отправи детски цигулков ансамбъл "Концертино" от НУИ „Панайот Пипков”, I-IV клас, с ръководител Елена Николова. Те откриха Конференцията с изпълнение на Одата на радостта. Всички присъстващи станаха прави, когато чуха първите звуци от химна на обединена Европа.
С вълнуващи думи се обърна към младите хора в залата Георг Спартански. „Този проект не е започнал вчера и няма да свърши утре, а е с дългосрочно измерение. За България беше шанс, както и за Румъния, да се качим преди 10 години в последния влак за Европейския съюз. Обществото на свободните народи в свободна Европа дава много възможности, но човек трябва да се възползва от тях. В България обичаме да се оплакваме, да си намираме много проблеми, но малко правим за тяхното решаване. Ето, Европа е една възможност да съпоставим себе си в цялото многообразие, да извлечем най-доброто и положителното и да го внесем в България, за да я направим такава, каквато я виждаме в нашите мечти. За да се случи това, се нуждаем от мир, свобода, демокрация - неща, които допреди няколко десетилетия ни звучаха много абстрактно, защото ни делеше желязна завеса. Съпоставяйки себе си, когато бях на възрастта на децата ми, виждам, че ни дели огромна пропаст. Не във времето, а в нещата, които ни вълнуват. Вие сте поколение, което няма граници - нито на мечтите, нито на физическото придвижване в пространството. Учете се, използвайте добрия опит, общувайте с вашите връстници, с хората от Европа, използвайте всички възможности, които образованието и контактите ви дават! Не е толкова далече времето, когато Европа и светът бяха разтърсени от война. В различни точки на планетата и в момента загиват хиляди хора. Милиони гладуват, нямат достъп до елементарни услуги, дори до прясна вода. Затова е важно да живеем и да работим в мир, да създаваме партньорства, а не да късаме връзки и да изграждаме стени”, каза плевенският кмет.
Приветствие към присъстващите отправи и Бернд Вернер. Той също сподели личен спомен, като разказа как, когато бил на 15 години, е настоявал дядо му да му разкаже за Втората световна война, в която е участвал. „Той всеки път отклоняваше молбата ми, като повтаряше, че войната носи само страдание, че в нея няма победители”, каза немският гост. Превеждаше от и на немски Николета Минчева от Областния информационен център.
Добрина Милушева представи накратко програма „Европа за гражданите”, чиято основна цел е да засили чувството за европейско гражданство, за европейска идентичност и принадлежност към Европейския съюз. Тя подчерта, че проект „Мир” на „Учебна работилница Европа” е отражение точно на тези основни задачи. И отбеляза, че сдружението е сред отличниците у нас, реализиращо вече четвърти проект по програма „Европа за гражданите”. Госпожа Милушева пожела на плевенската организация и на европейските й партньори още успешни проекти до края на програмния период през 2020 година.
Презентация за създаването и цялостната дейност на „Учебна работилница Европа”, с акцент върху събитията по проект „Мир” направи председателят на сдружението, Пенка Спасова. Една изненада, оригинална, емоционална и цветна поднесоха четвъртокласниците от начално училище”Патриарх Евтимий” - Плевен, с класен ръководител Мариета Златкова. Те бяха подготвили акростих по темата на проекта и на Конференцията.

Ето и тяхното стихотворение:

И ПРАВАТА НА ДЕЦАТА

Искам, когато се будя от сън
Първо да чувам на мама гласа
Радостно утро да грее навън
Аз да откривам щастливи лица,
Весело всички да срещнем деня.
Ако домът ни е топъл и светъл
Татко работи, а мама сияе
Азбучна истина, всеки я знае -
Няма да има нещастни деца!
А със приятели, книги, игри
Даже, когато навън се смрачи
Ето, не свършват чудесните дни.
Цялата радост сега събери
Ах, помечтай си, танцувай, твори
Твоето щастие с друг сподели
Ако политнеш, свободен бъди!

Рецитацията на децата беше илюстрирана - с разноцветни весели букви, нарисувани от тях. Акцент в Конференцията стана награждаването на учениците, отличени в конкурс за есе на тема „Моята представа за Европа в мир и свобода”, като авторът, класиран на първо място – десетокласникът от ПГМЕТ – Плевен, Кристофър Кръстев прочете текста на творбата си и получи бурни аплодисменти. Награди за отлично представяне бяха връчени от председателя на журито, Йонита Иванова, на класираните на първо, второ и трето място, съответно Кристофър Кръстев, Василена Банчева и Симеон Янев, както и на Яна Георгиева, Антонина Миткова и Боян Бойчев, които получиха поощрения.

В този раздел публикуваме текста на класираното на първо място есе. Останалите отличени творби можете да прочетете ТУК.

Кулминация и финал на събитието стана приемането на актуална Харта на човешките права - своеобразно обръщение на плевенчани от всички поколения към съвременниците ни от Европейския съюз и от целия континент за това, кои са най-големите заплахи за мира в Европа и колко важно е да има общуване, образование и солидарност, да спрем ксенофобията и расизма, за да има щастливо бъдеще за всички.
Текстът на Хартата прочете заместник-председателя на Младежкия общински парламент – Плевен, Теменуга Георгиева.

Вижте Хартата ТУК

След края на Конференцията присъстващите си направиха обща снимка и се разделиха с обещание за още такива вълнуващи срещи.

Натиснете тук, за да отидете в Галерия

Моята представа за Европа в мир и свобода

Представям си Европа – мирна и свободна!... Звучи като клише...
Затварям очи и виждам нейните очертания. Пиренейски, Апенински, Балкански полуострови. Скандинавието, Алпите, Британия. Чувам грохота на Атлантика и усещам нежната милувка на Средиземно море.
Какво повече – мир и свобода! Но защо в главата ми се върти митът за похищението на Европа от Зевс? Уж мир и свобода, а започвам с похищение. Налагам си да мисля за обединение, толерантност, благоденствие, а историята ме връща към завоевания, революции, войни, войни, много войни и национализъм, ревизионизъм, холокост, „желязна завеса”, Шенген... Май ще се окаже вярна римската сентенция: „Si vis pacem, para bellom” („Ако искаш мир – готви се за война”). А и децата знаят, че „Свободата, Санчо, се крепи на върха на бойното ти копие.” (Сервантес). Четох някъде, че според „желязната лейди” всички вредни идеологии се раждат на континента (разбирай в Европа), та затова пътят на Обединеното кралство е в съюза с Америка. Както и да е, но .... „Britan exit” e факт. И за да има баланс в този мой диспут, (а може би в баланса е моята представа за Европа в мир и свобода), ще опонирам, цитирайки каузата на Аденауер и Роберт Шуман за обединена Европа и онази мечта на Константин Кацаров за Европейски съединени щати със столица Мироград. И ето още думи и фрази, които само изречени носят силата на аргументи – свобода на движенията, европейско гражданство, свободна търговия, еврозона, разнообразие на езици и култури, свободно слово, демократични институции, конвенции, харти, съд по човешките права, права – политически, социални, етнически, религиозни, на половете, на детето, на малцинствата. Хм, да. И на малцинствата! Но... онова нещо, което разклаща баланса, натрапчиво ми нашепва „Да не забравяме Мадрид, Лондон, Париж, а сега и Стокхолм!”. Емигранти, ислямисти, война без фронт, конфронтация без враг. ХХI век – перманентен тероризъм. Мечти и реалности.
Обърках се! Ще отворя Net-a и все ще намеря нещо за мира и свободата в Европа, та да формулирам по-ясно тезата си. Но не! Все същото. Каквото и да напиша в Google, излиза все същото: Меркел и бежанците; Орбан и емигрантите; как се отглежда терорист ислямист в Европа; Европа на различни скорости... Мир и свобода или война и диктатура? Права или дискриминация? Къде е границата между тях? А какво да кажем за повечето българи в Европа – равноправни граждани или „слуги” на богати европейци (разбирай миячи на чинии, берачи на маслини, домашни прислужници...)? И как да си я представя тази наша Европа иначе!
Решавам да поспя. Сънувам отново исторически сцени. Сънувам историята на Европа. Древна Елада – поезия, изкуство, философия, демос, но и остракизъм. Права, но и правила, създадени от Драконт, Солон, Перикъл. Процъфтяваща Атина, но и олигархическа Спарта. Като на филмова лента се зареждат кадрите в тяхната хронологична последователност. Рим завоюва Европа, а според някои по-смели мнения я обединява. Варварите унищожават римската цивилизация, но по-късно успешно се компилират в християнската. И още тогава – сблъсък с исляма – два пъти, от Запад и от Изток, та чак до ХIХ век. И следите остават – в езика, културата, манталитета. А доста по-рано в старата Англия се създава Magna Carta Libertatum (Великата харта на свободите). Следват нови идеи и открития, Ренесанс, Просвещение, национализъм, империализъм, колониализъм, един Версайски мир – не мир, а диктат. Ново разделение и пак обединение. А сега вече всички сме свидетели на сблъсъка на цивилизации точно по Самюел Хънгтингтън.
Следва просветление. Събуждам се и вече съм наясно. Е, това е моята представа за Европа в мир и свобода. Вечната борба между мира и войната, между свободата и диктатурата, между цивилизациите, сиреч между Доброто и Злото. И май ще се окаже вярна баналната (заради честото цитиране) фраза на Чърчил, че ,,Демокрацията е нещо много лошо, но по-добро измислено няма“. Ще обърна тезата на Фукуяма. Не, няма да настъпи краят на историята, защото в моята, в нашата Европа винаги ще има стремеж към мир, свобода и демокрация. Или поне до тогава, докато милиони качват на стената си във Facebook : „Je suis Charlie” („Аз съм Шарли”).
Сега виждам още по-ясно очертанията на Европа. Ще има и мир, и свобода, докато не изчезнат Пиренейския, Апенинския, Балканския полуострови, докато ги има Скандинавието, Алпите, Дунав, Рейн, Атлантика и Средиземноморието. Е, и за тях има песимистични прогнози, но поне няма да е скоро. А аз приключвам това есе с надеждата, че то ще се чете.
Кристофър Емилов Кръстев
Професионална гимназия по механоелектротехника – Плевен
X клас