В конкурса за есе на тема „Моята представа за Европа в мир и свобода” се включиха ученици от 7 плевенски училища и гимназии, на възраст 15, 16 и 17 години. Благодарим на всички участници! Благодарим на директорите на училища, които съдействаха за популяризиране на конкурса, сърдечно благодарим на преподавателите, които са мотивирали своите най-обещаващи ученици да участват в него. Както обявихме на Конференцията за мир, проведена на 3 май 2017 г. в художествена галерия „Илия Бешков” – Плевен, от сдружение „Учебна работилница Европа” гарантираме, че гласът на младите плевенчани ще бъде чут. Идеите и мечтите им за свободна и мирна Европа, изразени в отличените есета, можете да прочетете тук, в сайта на проект „Мир”.
Есетата бяха оценявани от жури в състав Йонита Иванова, началник на отдел „Образование” в Община Плевен, Валентина Атанасова, поетеса, и Иванка Ватева, журналист, представител на сдружение „Учебна работилница Европа”.
Есе на първо място - "Моята представа за Европа в мир и свобода"
Второ място
Моята представа за Европа в мир и свобода
Европа за хората от цял свят представлява своеобразна смесица от различни култури, религии, превратна история, нрави и националности, които са съхранили в себе си не само европейския дух и манталитет, но и неповторимата красота на природата и достойнството на миналото. Един свят, в който можеш свободно да изразяваш мнението си, да защитиш позицията си, да избираш да бъдеш избран. А добрият избор изисква да сме максимално наясно какво точно избираме, с какво ще промени живота ни, от какво се отказваме и с какво в никакъв случай няма да направим компромис. Със свободата започва човешкото съществуване, но трябва да избереш и начина, по който да промениш света, в който живееш. Да се бориш с недостатъците му, да избереш разбирателството и толерантността пред враждата и войната. Свободното мислене е важно не само за Европа, а за бъдещето развитие на всички хора.
В съкровищницата от легенди на всеки народ присъства и притчата за крехката клонка, която всеки може да счупи и за снопа от клонки, който не може да бъде прекършен. Тази притча е тясно свързана с „европейската идея” или идеята за единна Европа без граници. Тази идея съпътства историята на стария континент от Средновековието до нашата съвременност, ангажирала умовете на хора като Жан-Жак Русо и Виктор Юго. Както Дон Кихот тръгна по пътя на справедливостта и свободата със своите въображаеми доспехи, така и ние, нарамили най-силното си оръжие - нашата мечта - крачим по прашните задни улици на „мирна и свободна” Европа.
Един свят, раздиран от противоречия и съмнения, земя, която е мечтан дом за много и различни по своя светоглед и култура хора, но дом, а не убежище на конфликти. Съборихме стената на отчуждението в Берлин, но дали ще успеем да съградим моста на доверието в душата на многолика Европа. Едно тревожно настояще, което трябва да търси път към едно по-добро бъдеще, път към разбирателство и мир, компромиси в името на европейската общност като цяло. Войните се водят за граници и ако ги премахнем, завинаги ще изкореним тази несправедливост. Сега чертаем пътя на бъдещето, ние, българите, защото и ние сме дали нещо на света и има още какво да дадем.
Василена Петрова Банчева
СУ „Пейо Крачолов Яворов” - Плевен
IXА клас
Трето място
Моята представа за Европа в мир и свобода
Векове наред човечеството мечтае за вечен мир на Земята. Войната е стара, колкото Европа. Нашият континент носи белезите от много ожесточени битки, от танкове и оръдия, от копия и мечове. Но незаличим белег в историята остават милионите жертви. Остава и огромната скръб и трагедия за оцелелите. Навярно мъката от загубата на дете, баща, брат е неописуема. И все пак след ужасни войни и безброй мъки за хората в Европа се намира решение за траен мир и свобода. Европейският съюз обединява държавите в Европа с обща цел - да развива братството между европейските народи. Основателите на обединена Европа правят голям и смел залог, като призовават народите към помирение, като решават да сложат край на кръговрата „насилие - отмъщение“. У хората се пробужда надежда.
Но има ли го мира сега? Когато Европа се напълни с бежанци, хора, бягащи от войната. Хора, също като нас търсещи мира и свободата. Та нали мир означава отсъствие на военни действия, страх от насилие или ожесточени конфликти. Когато се бунтуват бежанците, националната армия влиза в действие. Когато бежанците са свободни граждани, домакините се страхуват в собствената си държава от насилие. И в крайна сметка възникват конфликти. Това ли е мирът? Или това е неговата противоположност? Антоним на войната е мирът, нали? Или се обърках...? Или просто Европа като част от света се върти в един омагьосан кръг. Не спират атентатите в Европа, умират хиляди невинни хора в мирно време. Не спира страхът сред човечеството. Да, в мирно време живеем, поне нямаме международни конфликти. Но имаме толкова много проблеми и конфликти в обществото. Имаме политици, които се борят за власт, имаме граждани - недоволни от властта, които протестират, а протестите са облени в кръв, като на бойно поле. Имаме ученици, пропити от агресия, които се бият до смърт. Имаме биячи по улиците, които отнемат с лекота човешки живот, доказвайки своето величие и надмощие. Имаме деца сираци, хора скитници, без подслон и храна. Имаме безброй болни, без средства за лечение. Има ли хармония, спокойствие, свобода и мир?
Днес сякаш е общоприето да си мисли, че демокрацията е слободия - всеки прави, каквото си иска. В резултат на това рязко се увеличават социалната престъпност, общественият хаос и объркването в обществото. Мисля си, че причините за този хаос са материалистичният начин на мислене и упадъкът на моралните норми за етично поведение. За да се освободи обществото от социалния хаос, трябва ново виждане за етика, морал и толерантност. Навярно ще е необходима смяната на няколко поколения, защото аз лично смятам, че всичко идва от възпитанието в семейството. Колкото по-бързо осъзнаем, че ние, хората, сме отговорни за всичко онова, което ни се случва, толкова по-бързо ще настъпят мирът и хармонията. Когато обществото се напълни със здрави, изпълнени с истинска любов семейства, в които децата по естествен начин ще развиват съвестта си, както и добър характер и способност да обичат и живеят за другите. Когато настъпи вътрешна революция в сърцата и съвестта на хората. Ако един индивид е възпитан и отгледан в любяща среда без агресия, ако е научен на уважение към традициите, ако е изградена у него ценностна система, придържащата се към морала, би станал достоен и съвестен човек. Ако има мир в семейството, ще има мир и между хората в обществото. Ако има мир в обществото, ще има мир и между народите. Ако има мир между народите, ще има мир и в света. Ако всичко това стане реалност, ако обществото успее да промени своите възгледи, ще настъпи свят на мир, хармония и разбирателство.
Всеки човек трябва да се замисли какво е нужно да промени в действията си и поведението си. Така както шведският инженер-химик и индустриалец Алфред Нобел осъзнава, че неговото голямо откритие - динамитът, е пагубно за света. Макар и натрупал огромно богатство от своето дело, той осъзнава, че откритието му е „нож с две остриета“ и шансът за световен мир намалява. Това прозрение го кара с голяма част от средствата си да основе фондация и да удостоява с приз най-успелите личности в областта на науката, литературата и за най-ползотворна дейност в интерес на световния мир. Нобеловите награди са ежегодна традиция вече повече от един век. Човечеството трябва да работи в изграждането на такива традиции, които да решават спорове и конфликти. Ако зависеше от мен, бих направил така, че всеки конфликт да се решава в състезание. Така, както има олимпиади в сферата на науката, така, както има състезания в спорта, така, както има надиграване с танци, надсвирвания и надпявания. Нека всеки спор бъде предпоставка за съревнование, а не за война. Защото във войната няма победители и победени, смятам, че никой не може да се нарече победител, погубвайки хиляди хора. А когато се мерят сили в състезание, без значение от характера на надпреварата, винаги има победители и победени. По-подготвеният е победител, а победеният се мотивира да работи по-усилено, да се труди упорито, за да покори „почетната стълбичка“ и да извоюва приз „победител“. Нима всеки народ не е горд с постиженията на своите съграждани в международни състезания, конкурси, олимпиади!
Нека да е мир! Но мир не само по сключен договор, а мир истински. Мир, който да дава на хората спокойствие, свобода в общуването, хармония в отношенията и разбирателство. Мир - без омраза, егоизъм и алчност. И вместо да се нараняваме и нагрубяваме, защо просто не се обичаме. Мир означава любов към другия. И когато всеки човек на земята приеме този начин на съществуване - състрадателен, грижещ се, обичащ и толерантен, тогава ще се възцари истински мир. Младото поколение са тези, които ще променят света, и ако те получат шанс и образование, помагащо им да изградят здрави семейства, светът на мир и хармония ще може да стане реалност. Нека да е мир!
Симеон Яворов Янев
СУ „Иван Вазов“ - Плевен
IXМ клас
Поощрение
Моята представа за Европа в мир и свобода
Мир и свобода, думи които имат огромно влияние върху всеки човек, защото ние бихме искали да живеем в един по-спокоен свят. Според мен това е почти невъзможно днес, когато, забързани в своето ежедневие, забравяме, че сме родени свободни и живеем в една свободна страна, която е част от обединена и свободна Европа. Понякога си мисля, че човекът е странно същество, което само поставя пред себе си граници или се оковава в оковите на ежедневието си!
Мирът и свободата в Европа са за нас нещо естествено, но ние забравяме за постоянните битки за влияние в една или друга сфера, забравяме за големите политически и икономически лобита, в които място за обикновения човек няма, може би, защото всичко днес е власт и пари! Но мирът и свободата са изконни човешки права, залегнали в конституцията на всяка цивилизована държава, а опазването им е приоритет в развитото съвременно общество, такова, каквото моето и твоето поколение го познаваме. И понякога, когато се питам дали съм наистина свободна на моите 15 години (когато се ядосвам на „оковите“ на задължителното влизане в учебен час или просто искам да изляза вечер, а не може, защото е късно), тогава въображението ми рисува моята представа за мир и свобода, каквато я виждам аз - всички да са равни и щастливи; хората, които имат власт, да не се подиграват с обществото; да казваме истината и да решаваме проблемите, които имаме заедно. И колкото и да не обичам задължителността в глагола „трябва“ сега (с ваше позволение) бих казала: трябва да се замислим дали някой ни чува, колко струва моят, твоят, нашият глас? - отговорът е лесен - ние сме гласът на новото време и този глас е нужно да е ясен и силен, за да бъде чут! Нашият глас няма цена!
Светът не е самотен остров без закони и норми. Светът е мястото, където ние и децата ни ще живеем в едно мирно и свободно общество. Аз не подкрепям хората, които живеят ден за ден, без мисъл за другите, за утре и за бъдещето. Считам, че отговорността за нашето настояще и бъдеще е преди всичко наша, защото, ако не можем да ценим това, което имаме Днес, как бихме могли да изградим по-добър свят Утре?!
Е, и на мен често ми се иска да живея в „Градът на слънцето“, какъвто го описва Томазо Кампанела, или в „идеалната държава“ на Платон, но знам, че този град и тази държава, са утопия. Нищо, това не пречи да вярвам, че и аз мога да живея там, че всички заедно можем да постигнем онази обединена и свободна Европа, в която никой няма да помни взривовете на бомбите, шума от веригите на танковете и най-страшното - плача на сираците! И ако в паметта на нашите баби и дядовци тези спомени се свързват с Втората световна война и Пражката пролет, за моето поколение това са атентатите в Париж, в Германия, в метрото в Русия...
Аз не искам такива спомени! Знам, че заедно можем повече, можем да променим света и нашия общ дом - Европа, да изтрием сълзите от очите на вдовиците и сираците, да живеем в мир! Нека направим едно по-добро място за живеене - тук и сега.
Мир и свобода ... две прости думички, но с толкова голямо значение за мен и за теб!
Яна Георгиева Георгиева
НУИ „Панайот Пипков” - Плевен
IXА клас
Поощрение
Моята представа за Европа в мир и свобода
Разкажи ми за Европа…
Разкажи ми как си израснал, обикаляйки континента, как си учел езиците по принуда, как си вечерял в най- изисканите ресторанти в държавите, а всъщност ти се е искало да си в топла българска атмосфера. Разкажи ми за Гърция. Как гъркините са ти се радвали, а гърците са те научили да играеш сиртаки, как си се разхождал вечер по красивите гръцки плажове и колко лесно е било да се научиш да плуваш, как си наблюдавал замечтано Акропола, Олимп, седемте, устремени към небето манастира в Метеора. Разкажи ми за Англия. Разкажи ми как си мечтал да закусиш с кралицата. Разкажи ми за Лондонското око, за кулата Биг Бен и за хората, които живеят там. Разкажи колко радостен си бил, когато си гледал състезанията по гребане между Оксфорд и Кеймбридж за пръв път.
Разкажи ми за Франция. За улицата, която мирише на ароматно кафе и цветя. Разкажи ми как си искал да заведеш голямата си любов някой ден на тази улица. Разкажи ми за Айфеловата кула, за Лувъра, за изисканите ресторанти и за красивите французойки, за хълма, от който си успял да видиш цял Париж. Разкажи ми за първата си самота.
Разкажи ми за Италия. За първото ти влюбване, за музеите, в които диша миналото, за Колизеума, архитектурата и страстната любов, която изпитват италианците към хората и живота. Разкажи ми за Ватикана - Вечния град, в който всяко изживяване е магическо. Разкажи ми за Холандия и колко удивен си бил, когато си видял толкова много градини с лалета, и си решил да ставаш градинар. Разкажи ми за архитектурата, за гледките и за хората, които са породили нови прекрасни чувства в теб
Разкажи ми за брюкселската дантела, за прочутия замък на Дракула, за прекрасните замъци в Австрия, за ритмичните ирландски танци, за мечтите на европейците за един прекрасен свят. Разкажи ми за връщането си в България. За тъгата, която си изпитал, когато си се убедил, че има престъпност, корупция и бедност. Разкажи ми как си се почувствал като чужденец в собствената си държава, как си пожелал да промениш България и колко трудно се е оказало това. Разкажи ми колко горд си се почувствал, когато са ти разказали славната история на родината. Колко въодушевен си бил, когато си се записал на народни танци и си научил Чичовото хоро. Разкажи ми колко развълнуван си бил от танца на нестинарите, от Седемте очи на Рила, от шепота на Балкана, от ласката на морето и как си се заклел, че един ден ще разкажеш за душата на България на всички в Европа.
Разказвай! Не спирай!
Нека заедно помечтаем за свят, в който цари мир и свобода. Без глад и бедност, бежански кризи и терористични атаки, без неграмостност и нещастни деца. Свят с повече детски площадки и по-малко болници.
Разказвай ми отново и отново както Шехерезада на везира. Тя- хиляда и една нощ, а ти- цял живот. За онази мирна и свободна Европа, в която искам да живеем. Европа, която ще обедини мечтите ни в една. Мечтите са красиви пеперуди. Преди това са били гъсеници. Като нас сега…Нека вървим към хоризонта! Кой знае, може и да го стигнем някога…
Антонина Генадиева Миткова
Спортно училище „ Георги Бенковски” - Плевен
XIА клас
Поощрение
Моята представа за Европа в мир и свобода
Преминала и преодоляла вражди и войни, Европа е неузнаваема и търси в своята вековна история нова идентичност чрез обединение. Глобализацията и Европа са обективна реалност, затова е необходимо всяка една от членките на съюза, всеки един от гражданите му да работи за неговото изграждане, разширяване и развитие. За Европа като люлка на мира и свобода.
Моята представа за Стария континент в мир и свобода не се покрива с това, което се случва през последните няколко години. Аз не искам да се страхувам, разхождайки се по улиците. Не искам да виждам окървавени лица и срутени сгради, нито пък цветя, оставени край място, станало свидетел на пореден кървав атентат. Това е и желанието на всички граждани на обединена Европа. За мене светът е прекрасен такъв, какъвто е: имам възможност да пътувам, да общувам със свои връстници по целия свят, да дишам свободно и да се докосвам до чужди култури. И някой решава, че иска да ми отнеме тази свобода. Иска да постави душата ми в плен на страха. Ще му позволим ли, приятели!? Защото ужасът се настанява там, където му разрешат. Не желая да бъда част от подобен сценарий. Аз имам свои представи за бъдещето и те не се покриват с масова психоза от терористични атаки.
Аз искам да градя, а не да разрушавам. Да участвам в съзиданието на Европа в мир и свобода, защото съм убеден, че като българин има какво да дам на другите народи. Макар и малка, страната ни е богата на събития, свързани с нейното минало, притежава красива природа и жизнен народ с национална идентичност и самобитност. Ние сме и можем да бъдем достойна част от едно цяло, наречено Европа. Надявам се, че като нейни строители няма да позволим да изгубим своето лице в множеството от лица, защото уникалността може да се съхрани само ако този, който я притежава, съумее и желае да я опази. Често чуваме въпроса: „Къде всъщност се намира България?”. Отговорът е кратък и ясен: В Европа, на Балканския полуостров. Тя е там, където е раят; тя е там, където е адът; там, където сме ние. България е в нас и ние сме в България.
Изграждайки Европа, аз искам да й подаря част от този рай. Райска е неповторимата българска природа, райски по своята хубост са пенливите потоци и величествените ели, над които гордо извисяват гръд горди великани. Красотата на рая се оглежда и в синевата на морето, и в лъчите на изгряващото слънце. За съжаление мнозина от нас не оценяват стойността на това, което имаме, и по всякакъв начин се опитват да отнемат и последната останала , красива в своята девственост, част от природата. Все по-често в небето изникват бетонни здания, заради които се изсичат гори, унищожават се флората и фауната, а във всяка една страна те са уникални. Европа няма да ни иска такива. Еколозите от цял свят се борят за чиста природа, а ние сами я унищожаваме. Затова й нашата задача е да се опитаме да възпитаме нашите деца в една ново отношение към нея.
За да изградя една нова обединена Европа, ще взема частица и от нашата история. Ние сме народ, който има с какво да се гордее. Създали своята държава на един световен кръстопът, на най-бурното и оспорвано място в европейския континент, във възход и спад винаги сме изпълнявали отговорна мисия. Това ми дава самочувствието на български гражданин, но и на европеец, защото България винаги е била в Европа и е дала своя принос за създаването й такава, каквато е днес. На една нова обединена Европа ще подаря нашата толерантност към другите.
Българската култура е уникална и неповторима. Кръшните хора, чудните звуци на родопските песни, събрали в себе си цялата човешка мъка, шарените черги и губери, преплели в багри цветовете на земята, са само част от това, което ще взема със себе си, изграждайки Европа в мир и свобода. Изработени от ръцете на самоуки майстори, те носят душата на самобитния български гений. Символ на една държава е по-скоро творчеството на духа, отколкото материалното. Паисий е създал своята „История”, за да събуди националния дух на българина, да го накара да разбере подвизите и величието на предците си, да осъзнае, че развитието на личността започва от досега с културата и с историята, и то с културата и историята на собствения народ. Ако искаме да ни ценят другите народи, да ни уважават като нация, ние трябва да им покажем, че ценим наследството, завещано от дедите ни. Има още нещо, което ще взема със себе си, за да изградя Европа. Това е несломимият български дух. Малък, но жилав народ. Малка, но красива страна. Мачкана, поругавана, но оцеляла, за да излезе отново на политическата сцена и да заяви: „Аз, заедно с моите граждани, изграждам по - силна Европа”. Ето този дух ще направи строежа по-як и по-устойчив, защото силният дух и вярата са онези ключови понятия, които определят българина като строител на нова Европа. И то достоен строител. Много пъти чуваме за себе си негативни оценки, но ние знаем, че те не се отнасят за множеството. Тези, които останаха тук, в Родината, за да се борят с трудностите, са жреци воини.
Такава е моята представа за Европа в мир и свобода. Усмихнати лица и хора без страх в очите.
Боян Миленов Бойчев
ПГМЕТ - Плевен
X клас