На 11 април 2016 г. учениците от Професионална гимназия по ресторантьорство, търговия и обслужване - Плевен имаха вълнуваща среща. Своите спомени от Втората световна война дойде да сподели с тях 93-годишният ветеран о.з. лейтенант Захари Койчев. Той беше придружен от председателя на Областния съвет на Съюза на ветераните от войните на България - о.з. полк. инж. Иван Смарандов. Полк. Смарандов информира, че в Плевенска област има 246 ветерани, като само в Плевен те са 64, а в община Плевен - 26. Един от най-дейните и енергичните сред тях е Захари Койчев. Срещата беше част от дейностите по проект “Мир” - 70 години от края на войната - 70 години от освобождението - да защитим човешкото достойнство свободни и в мир и да изградим бъдещето на Европа” на плевенското сдружение „Учебна работилница Европа”, в което участва и ПГРТО.

В продължение на един час лейтенант Койчев разказва с много вълнение за себе си, за своите славни предци - въстаници и революционери, и за участието си в двата етапа на Втората световна война. Разказът му събуди интереса на учениците и те задаваха много въпроси, свързани с живота на българските войници на фронта - с какво са се хранели, дали е имало и жени във войската, как са били посрещани от местното население в Сърбия и Унгария, дали са успявали да изградят приятелства помежду си. Споделените спомени на ветерана от войната бяха в широк диапазон - от ужасяващи до комични. Незабравим е случаят в гр. Долни Михоляц, когато Захари Койчев спасява немец. А на въпроса: “Кой е най-хубавият ви спомен от войната?”, той отговори, че това е времето след раняването му в лявата ръка край чифлика Тормащелек. За момента, в който, изкъпан и нахранен, попада в стая с две легла и бели чаршафи, казва: „Бях най-щастливият човек“. И замълчава, споменът видимо го вълнува и след 70 години. „Мислех, че съм приключил войната“, добавя той. Но не познава - след излекуването се връща обратно на фронта и то на първата линия.

След демобилизирането си Захари Койчев записва медицина, но не завършва заради обстоятелства от битов характер. Преживяното през войната го кара да преосмисли житейската си философия и да се радва на всеки нов мирен ден.

Натиснете тук за Галерия

На 25 октомври 2016 г. с голям успех премина поредното мащабно събитие по проект „Мир” – интерактивна игра, посветена на следите на историята и промените в имената на плевенските улици.

Четири отбора от по четирима ученици от 5, 6 и 7 клас от ОУ „Цветан Спасов”, СУ „Иван Вазов” и скаутски клуб „Лъвче” предварително бяха проучили четири маршрута с начална точка Регионалният исторически музей, които преминават край знакови места – бюстове, барелефи и паметни плочи на видни личности, сгради символи, като Мавзолея, по улици, носещи имената на герои, будители, творци, както и на местности на битки и победи. Те проучиха биографиите на 16 личности, чиито имена срещат всеки ден в Плевен - Данаил Попов, Стоян Заимов, Димитър Константинов, Иван Миндиликов, Катя Попова, Илия Бешков, Людвик Заменхоф и други.

Преди тегленето на жребия и старта на обиколката децата изслушаха в една от залите на Историческия музей беседата на Красимир Петров за Дойранската епопея, славната Девета пехотна плевенска дивизия и нейния командир – ген. Владимир Вазов. И се втурнаха в обиколка. Макар играта да нямаше състезателен характер, и четирите отбора бързаха да обходят своя маршрут. Децата знаеха предварително, че на 3 пункта ги очакват доброволци – по-големи от тях ученици от ПГРТО и СУ „Иван Вазов”, и студенти от Медицински колеж – Плевен. Спирките бяха разположени пред паметници или на кръстовища. Срещу правилен отговор на загадка, състояща се в разпознаване на портрета на някой от 16-те видни българи, децата получаваха парче от пъзел, представляващ изглед от Плевен от средата на миналия век. Всички се справиха блестящо и на доброволците по маршрутите беше трудно да определят кой отбор заслужава повече грамота за най-добра работа в екип, за най-много знания или най-добра ориентация и атрактивност. Но все пак наградите бяха разпределени, като отборите, освен грамота, получиха от председателя на Управителния съвет на „Учебна работилница Европа” – Пенка Спасова, атрактивна цветна карта на България. На финала се проведе и викторина с въпроси върху беседата, изслушана в началото, като наградите за правилен отговор бяха индивидуални. За отличното партньорство със сдружението сертификати получиха основно училище „Цветан Спасов”, Медицинския колеж, Професионална гимназия по ресторантьорство, търговия и обслужване, скаутски клуб „Лъвче” и екипа на Детския отдел в Регионалната библиотека.

Натиснете тук за Галерия

На 9 ноември в зала „Орион” на Професионалната гимназия по ресторантьорство, търговия и обслужване (ПГРТО) се проведе среща с почетния председател на Съюза на ветераните от войните на България, (СВВБ) д-р Тодор Анастасов. В началото на срещата настроение създадоха децата от ДГ „Слънце”, които изпълниха стихотворение за мира, индийски танц и фламенко.

Да се срещнат с 93-годишният участник във Втората световна война дойдоха ученици от ПГРТО, СУ „Иван Вазов” и ОУ „Цветан Спасов”. Разказът на д-р Анастасов за преживяното преди 70 години - подреден, ясен и същевременно емоционален, задържа вниманието на всички слушатели.

Тодор Анастасов се е родил през далечната 1923 година в Попово, отива на фронта 21-годишен. Трябваше на 15 септември 1944 г. да се уволним, обаче на 9 септември ни мобилизираха и влязохме във войната против Германия, разказва Анастасов. Той бил редови войник. Но благодарение на специалността си – сапьор, наричани тогава пионер-щурмоваци, той е първият българин, стъпил на десния бряг на Драва в голямата битка, известна в историята като Дравска епопея. И се гордее, че там, на унгарска земя, Българската армия е устояла и провалила настъпателните планове на Вермахта, като спомага за настъпването на Червената армия към Берлин и по този начин ускорява края на войната.

Вълнуващ беше разказът на д-р Анастасов за първата му среща на фронта със смъртта. В първия си боеви ден той яздел заедно с ротния си командир и изведнъж конете станали неспокойни, спрели на място и отказали да продължат. Мъжете слезли и разбрали каква е причината - наблизо лежали труповете на двама убити немци. „Гледах в калта телата на двете момчета и мислех за семействата им, за това, че и те имат родители, може би жени, деца, а никой няма да знае къде са, няма кой да ги погребе”, сподели с младежите Тодор Анастасов.

Особено впечатли разказът на д-р Анастасов за високия боен дух на българските войни, които саможертвено тръгвали в атака, дори когато виждали, че другарите им падат убити. Всяка година на 13 април Тодор Анастасов пали 36 свещи за загиналите си другари. Той се обърна към младите плевенчани с призив да обичат родината си и да са готови да бранят мира и свободата. Но да бъдат родолюбци, а не шовинисти. Председателят на Областния съвет на СВВБ - Плевен, о.з. полк. инж. Иван Смарандов, който съпровождаше госта, връчи на председателя на УС на сдружение „Учебна работилница Европа”, Пенка Спасова, и на директора на ПГРТО, Невена Арабаджиева биографична книга за д-р Тодор Анастасов.

Натиснете тук за Галерия

На 9 ноември от 16:30 часа, в една от залите на Регионалния исторически музей в Плевен се проведе дискусия с гимназисти от ДФСГ „Интелект”, МГ „Гео Милев”, ПГТ „Алеко Константинов” и СУ „Пейо Яворов” на тема „Европа на толерантността и човешкото достойнство - моят принос за мира”. За диалог с младите хора тук бяха зам.-кметът на Община Плевен, с ресор „Младежки дейности, спорт и туризъм”, Иван Кюлджийски, и почетния председател на общински комитет „Васил Левски” – Плевен, Васил Копчев. Председателят на Управителния съвет на „Учебна работилница Европа”, Пенка Спасова запозна аудиторията с дейността на сдружението и по-подробно с направеното до момента по проект „Мир”.

И на тази среща на поколенията времето се оказа недостатъчно за големия и важен разговор за мира и свободата. Сред поканените за дискусията бяха някои от авторите на биографии на видни личности, поместени в страницата на проект „Мир”, както и участници в интерактивната игра „Историята в имената на плевенските улици”. Защо улица в Лондон, наречена „Плевен” в чест на битката за града през 1877 година, до днес е запазила името си, а у нас всяка превратност на историята води след себе си преименувания? Как избраха чия биография да представят какъв житейски принцип на проучените личности биха взели за свой? По какъв начин всеки от нас носи отговорност за съхраняването на мира, за това, Европа да бъде място на толерантност, гарантиращо човешкото достойнство? Това бяха основните въпроси в разговора. Но в главна тема на дебата се превърна сравняването и съпоставянето на мира и свободата – могат ли да съществуват отделно, кое е по-важно и по-голямо, свободни ли сме днес, гаранция ли е демокрацията за мира и свободата. От изказаните мнения за пореден път стана ясно, че младите плевенчани са много информирани хора, мислещи зряло и умеещи да излагат и да отстояват мнението си.

Васил Копчев сподели лични разсъждения, впечатления от педагогическия си опит и цитира мисли на велики умове, като тази на Махатма Ганди, че мирът е пътят.

Натиснете тук за Галерия